(Raffaello Sanzio da Urbino 1483-1520, Self-portrait ) Любов, ти ме облече в

РАФАЕЛО | Да се родиш и отлетиш на 6-ти април

(Raffaello Sanzio da Urbino 1483-1520, Self-portrait )

Любов, ти ме облече в светлина с очи, в които се стопих и се разтворих,
от блестящ сняг и ярки рози,
от песента красива на жена.

Изгарям – и ни морето, ни реките огъня ще угасят във мен.
Но по какъв начин да спра мигом да я одобрявам, обгръща ме изгарящата пристрастеност.
И още по-силно във пожар оплита ме...

Как прелестно е робството,
по какъв начин веригата гола на нейните бели ръце към врата ми,
разгаря в мен вечно смъртната болежка.

След всичко казано, ще замълча за ненадминатата още нейна наслада
и по какъв начин ме води към гибелта ми...
Обаче аз мълча, а мислите ми в теб се връщат нощем.
* Сонет от Рафаело

Madonna of the Goldfinch, 1505-1506

Художникът на Мадони, любовникът на Ренесанса, надареният юноша с изящни ръце, флорентинското знамение. Рафаело Санти е роден в Урбино на 6-ти април 1483 година – син на провинциалния художник и стихотворец Джовани Санти. Бащата овреме вкарва сина си в артистичното отбрано общество, а когато е на 10, го води в ателието на фамозния Пиетро Перуджино. В годините на чиракуване, той оказва помощ на своя преподавател за картината " Предаване на ключовете на Апостол Петър ". Майката на Рафаело умира, когато той е на 8, а татко му си отива 3 години по-късно. Момчето е отгледано от мащехата си.
20-годишен, Рафаело идва във Флоренция – мястото, където геният му се разпростира с цялостна мощ и му отрежда достойнството да твори и засенчва към този момент одобрените Микеланджело и Леонардо.

Натежалата популярност на Рафаело му обезпечава още по-високи почести. През 1509 година папа Юлий II наема 27-годишният талант, да проектира и изпише трите стаи на частната папска библиотека във Ватиканския музей /станали известни като Стаите на Рафаело/. През 1513-а той основава едно от най-известните си творби - " Сикстинската мадона ". Портретите му са измежду най-ценните и известни произведения на Ренесанса, а мистичните и религиозни сюжети постоянно обрисуват рамката на неговите замисли.
Художникът на божествени творби имал и друга пристрастеност - дамите. Любовта изгаряла сърцето на младия Рафаело, а дамите с изключение на в живота му, участвали и в творбите му.
Според някои биографи, малко преди гибелта си, Рафаело прекарал бурна любовна нощ в обятията на своята обичана Маргарита - щерка на пекар от Сиена (увековечена в картината La Fornarina, Пекарката). Дни по-късно, навръх 37-я си рожден ден, художникът умира в Рим. На гробницата му е изписано: " Тук почива оня фамозен Рафаело, от който природата се боеше, че ще бъде превзета до момента в който е жив, а когато умря, боеше се, че и тя самата ще почине ".

Three Graces, 1504